Сегашното издигане на паметници и именуването на улици и булеварди на тяхно име представлява, най-меко казано, гавра с паметта на милионите хора, намерили смъртта си по тяхна вина. Българският народ трябва да знае и помни, че Фердинанд, Борис III и Богдан Филов са главните виновници за всички беди, сполетели България през 20. век, поради което не заслужават никаква почит.
На Девети септември новата коалиционна власт на Отечествения фронт (ОФ) с широкото участие на всички леви сили в страната: комунисти, социалдемократи, земеделци, звенари и радикали с министър-председател Кимон Георгиев, получи една изостанала бедна, ограбена и обезкръвена страна. Тази жалка страна трябваше да бъде изтръгната от лапите на експлоататорския капитализъм и монархизъм и да бъде преустроена на социалистически основи.
Беше трудно, много трудно. И най-трудното беше раздялата с частната собственост и предоставянето ѝ на общественото стопанство. Все още помня, като че ли беше вчера, колко трудно се разделихме с двата вола, белия кон и дори с плуга, ралото, каруцата и колата. А за нивите да не говорим! Ние, младите социалисти, подкрепяхме изцяло социалистическите идеи и въпреки това ни беше трудно, но го направихме, и то всички, доброволно, без принуда. В нашето село извън трудово-кооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) останаха само двама души. Те бяха опаки хора и добре че не се включиха, защото щяха само да пречат.
Първите няколко години бяха много тежки. Продължавахме да обработваме земята ръчно и примитивно с двата вола и дървеното рало. В резултат добивите бяха минимални, както преди Девети септември. Много хора трудно преживяваха. Особено трудно беше за семействата, които имаха да издържат ученици и студенти. Защото как можеше да става това с доходи от 0,20 лв. на трудоден. И нашето семейство беше едно от тях. Затова някои от кооператорите започнаха да напускат стопанството и да отиват на работа в новооткриващите се предприятия в Димитровград, в Маджарово, „Марица-изток“ и др. Но повечето от хората, въпреки страшните трудности, издържаха. И добре че издържаха. Защото много скоро нещата започнаха да се променят към добро. За тази промяна най-голяма роля изигра снабдяването на ТКЗС със селскостопанска техника, получаването на изкуствен тор от новооткрития химически комбинат в Димитровград, увеличаването на поливните площи и редица други предприятия.
Но преустройство се извършваше не само в областта на селското стопанство. Преустройваше се целият обществено-икономически живот. Особено важна роля изиграха първите проведени избори, с които се узакони новата власт./Ретро.бг/
Желязко Грудев Делчев, София
1 Коментари
Иначе ми намирисва на доста посъчинена статия, но както и да е. Тук може да видите за какви побоища и насилие е ставало въпрос при образуването на ТКЗС: https://kiselec1.blogspot.com/2018/03/1.html
ОтговорИзтриване(Вижте сканираните страници - Протокол с разказ на В. Червенков за събитията).
А ако се разровите из другите части, ще разберете поне за част от причините за големите проблеми в началните години на ТКЗС - напр. лоша организация, политически назначения, гаври с обикновените хора, даже кражби.
В една от частите има пример за председател на ТКЗС, който по професия е .... шивач, и нищо не разбира от земеделие (но вероятно верен партиец). А той трябва да организира работата в ТКЗС-то, пари, посеви, техника, кое кога и къде. В друга има примери, как на един инат човек, който не влязъл в ТКЗС се дава нарочно лоша земя на края на селото и е задължен да достави на държавата нещо, което не расте добре на тези ниви и дава ниски добиви. По такива начини реколатата на много места в страната е провалена и даже е настъпил глад за известно време. Това е една от причините за недоволствата и бунтовете в ТКЗС.
Планирането е било лошо, техника са нямали, после като доставила държавата, е било редовен номер да няма резервни части. Като се развали машината - няма с какво да я поправиш и стои (и носи огромни загуби за ТКЗС-то и държавата). Само такива примери.