На 8 юли 1876 г. Акробатката Мария Спелтерини пресича Ниагара по въже

23-годишна италианка със затворени очи минава по въже, опънато над водите на Ниагара. Прави го няколко пъти през юли 1876-а и оттогава друга жена не е повтаряла стъпките є над клокочещата бездна. За мнозина подобна акция граничи с безумие, но за Мария Спелтерини е работа. Тя е циркова артистка и за нея няма значение дали на метри под въжето є е пясъкът от манежа или „гръмотевичните води”, каквото означава Ниагара на езика на индианското племе ирокези.
Първият опит на дръзката Мария е на 8 юли. Тогава стига от единия до другия край на въжето за единайсет минути. Поема си дъх и се връща заднишком за десет. Четири дни по-късно – на 12 юли, смелата Спелтерини повтаря акробатичния номер. Този път обаче е

сложила на краката си кошници за праскови 

Фурорът е пълен. След седмица цирковата артистка поема по същия маршрут. За разнообразие заръчва да є вържат очите. Отново извървява опасното трасе, без да обръща внимание на грохота под нозете є. Минават още три дни и Спелтерини пак е на въжето над Ниагара – с белезници на глезените и китките. Невъзмутимо пази равновесие пред очите на всички. Подвизите є са запечатани от обектива на фотографа Джордж Къртис и снимките є се появяват в пресата.

След това американско лято следите на Спелтерини се губят. Знае се, че преди да прекоси Атлантика, акробатката жъне лаври в Европа. През 1873-та е показвала номерата си в Москва и Санкт Петербург. Гастролирала е и в Испания.

Почти три декади по-късно – през 1901-ва, друга жена пробва късмета си на Ниагара. 63-годишната учителка Ани Тейлър е далеч от идеята да ходи по въже над водата. За да спечели световна слава, тя избира да се хвърли във водната стихия, затворена в бъчва. За късмет гушва вярната си котка. На 24 октомври 1901-ва

безстрашната даскалица сяда в бурето 

а малка лодка го извозва в река Ниагара, малко преди бързеите на водопада. Екстремното приключение продължава седемнайсет минути. Бесните води подхващат бъчвата, влачат я и я запокитват към канадския бряг. Бурето се разбива на съставните си части, а почтената госпожа Тейлър е почти в несвяст. Главата и тялото я болят от ударите, но учителката оцелява невредима и триумфираща. За нейно съжаление, славата є трае малко повече от петнайсет минути. Двайсет години по-късно безстрашната Ани Тейлър умира като самотна старица.

Източник:newsmaker.bg