По това време Илиев е зам.-началник на Главното политическо управление на МНО и началник на организационния отдел на армията. И както е по устав, правят събрание, на което генералът оглавява на обществени начала УС на ЦСКА. Зам.-председател е Борис Станков, треньор – Димитър Пенев.Стоичков е доведен в ЦСКА от отбора на Харманли “Хеброс” през лятото на 1984 г. Старши треньор на червените е Манол Манолов-Симулията, който праща помощника си Стоян Йорданов да уговори таланта и да подпише договор с него. Младежът е на 19 години, изключителен талант, но с буен нрав и трудно управляем. Речниковият му фонд не е особено богат, но псува често, и то цветисто.По идея на ген. Илиев е свикан консилиум от невролог, психиатър и още един лекар, които правят обстоен преглед и водят дълъг разговор със Стоичков. След това казват: “Той е съвсем нормален младеж. Може да се държи добре, както и да обещава, че ще пази поведение по време на мач. Но стъпи ли на терена и види ли топката и противниковата врата, сякаш става съвсем друг човек. Като че ли нещо в него превключва и става неудържим, неуправляем и агресивен…”
След злополучния финал за Купата на България, игран на 19 юни 1985 г., Стоичков е изхвърлен от футбола завинаги. ЦСКА е прекръстен на “Средец”, на следващата година е добавена абревиатурата ЦФКА. После наказанието на Стоичков е намалено на една година и със завръщането си в ЦСКА заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България.През пролетта на 1989 г. червеният отбор играе два полуфинални мача с “Барселона” за КНК. Ген. Петър Илиев е водач на отбора за първата среща в столицата на Каталуня. Посреща го колегата му по ранг – президентът на испанския гранд Хосе Луис Нунес, треньор е Йохан Кройф. Илиев присъства на разбора преди мача и помни как Димитър Пенев, който още не е Стратега от Мировяне, казва на Стоичков: “Ице, Субисарета обича да излиза много напред. Дебни го да го прехвърлиш…”
Така и става. Още в 24-ата минута на мача Стоичков поема топката малко след центъра, напредва и когато вижда, че Субисарета е излязъл напред, с прецизен изстрел с левачката от 35-40 метра го прехвърля изящно за 1:0. През второто полувреме Стоичков вкарва още един гол от дузпа, но ЦСКА губи мача с 2:4. Това обаче е “мачът на живота” за Стоичков, който преобръща живота му и го изстрелва в най-високата футболна орбита. Ръководството на “Барселона” е впечатлено от осмицата на българския тим и обявява, че иска да го купи. Мениджърът Мингея предлага договор за 4 млн. долара и с тази сума надхвърля офертите на “Пари Сен Жермен” и “Панатинайкос” почти два пъти.Според Петър Илиев след мача Стоичков се оплаква от леки болки в стъпалата. Лекарят на “Барселона” го преглежда и казва: “Този младеж, ако е състезател на 100 метра, може да стане и световен шампион. Сухожилията му са здрави като телени въжета…”
В мача реванш в София Стоичков пак вкара гол на Субисарета, но ЦСКА пак губи – този път с 1:2. А испанците вече настоятелно искат да купят българската звезда. Управителният съвет се събира и решава Стоичков да остане още един сезон в България, за да натрупа допълнително опит. Според тогавашния съветник на Тодор Живков Костадин Чакъров забраната за продажба на Стоичков издава лично министър Джуров.
Трудно е от дистанцията на времето да се каже дали решението е било правилно, или не. Факт е, че през сезон 1989/1990 Стоичков печели “Златна обувка” за голмайстор на Европа с 38 гола. И обут в нея, вече може да стъпи с още по-голямо самочувствие на митичния “Камп ноу”.
Стоичков е продаден на “Барселона” през ранната есен на 1989 г., малко преди падането на Тодор Живков, но започва да играе за каталунския клуб през следващата 1990 г. Цената му е 4 милиона и половина долара. Немислима дотогава за български футболист. Петър Илиев казва, че не знае къде са отишли парите от продажбата на Стоичков. Но смята, че са постъпили в Министерството на отбраната, което тогава финансира изцяло футболния отбор.
“Комисиона? Тогава нямаше такава “мода” да се вземат пари на ръка по този начин”, казва генералът. “Министър Добри Джуров много обичаше футболистите на ЦСКА – разказва Петър Илиев. – Самият той е играл футбол, посещаваше всеки мач на отбора. Веднъж в месеца събираше отбора в ресторант и ми правеше впечатление, че познаваше по име и лице, а и по биография всеки футболист…“ Ген. Илиев пази най-добри спомени от съвместната си работа с треньора Димитър Пенев. Често присъства на разборите му и е впечатлен от познанията му за европейския футбол.
“Пенев има изключителен нюх към играта и може да подреди състава по най-добрия начин за всеки конкретен мач”, спомня си ген. Илиев. Неслучайно по това време ЦСКА е шампион в три последователни години.
През сезон 1989-90 армейците си възвръщат името ЦСКА и отново печелят титлата плюс нацоналната купа и Суперкупата. През март 1991 г. на президентския пост на ЦСКА е избран Валентин Михов. Днес той казва, че отново трябва да се върне формулата на ръководство на клубовете чрез управителни съвети.
Копирано от www.24chasa.bg
0 Коментари